Основи на Теософията

Описание

Из Предговор от Ваклуш Толев към книгата
“Родословието на човека“ от Ани Безант, изд. 1998

“Гра­див­ни­ят ка­мък на Те­ософ­с­ко­то об­щес­т­во се сла­га, как­то по­со­чих­ме по-го­ре, от Еле­на Пет­ров­на Бла­ват­с­ка, ро­де­на през 1831 г. в рус­кия град Ека­те­ри­нос­лав. Тя е с един, бих ка­зал, мик­се­рен про­из­ход. Нейна­та ге­не­ало­гия има ко­ре­ни в Ру­си­я, Фран­ция и Гер­ма­ни­я. От стра­на на ба­ща си има връз­ки с ро­да на мак­лен­бур­г­с­ки­те прин­цо­ве Ган фон Ро­тен­щерн, но­си бун­тов­на­та кръв на про­го­нен от Фран­ция ху­ге­нот, пра­дя­до на май­ка й, ко­ято има род­с­т­ве­ност и с Дол­го­ру­ко­ви. (А един от Дол­го­ру­ков­ци­те е от пър­ви­те вес­ти­те­ли на тайни­те зна­ния в Ру­си­я. Още по вре­ме­то на Пе­тър Ве­ли­ки той се зас­кит­ва из Ин­дия и пре­кар­ва там дъл­ги го­ди­ни. И до­се­га в ня­кои от ста­ри­те езо­те­рич­ни кни­ги мо­жем да на­ме­рим име­то му.) Пред­с­та­ве­те си как­ва кит­ка от ек­с­т­рак­ти, за да се ро­ди ед­на Бла­ват­с­ка, ко­ято, след­вай­ки ли­ни­ята на ду­хов­ни­те бун­тов­ни­ци, пре­ко­ся­ва све­та и пра­ви не­що не­ве­ро­ят­но – раж­да ед­но об­щес­т­во. За та­зи не­ук­ро­ти­ма лич­ност има раз­лич­ни мне­ния – от най-въз­х­вал­но­то до най-уп­реч­но­то, но ед­на осо­бе­на ре­че­на веч­ност при­със­т­ва в биографията й.
В нейно­то би­тие ка­то пър­во зна­ние е вло­же­но из­вес­т­но­то окул­т­но пра­ви­ло: ко­га­то уче­ни­кът е го­тов, Учи­те­лят е при не­го. Тя от мал­ка има сво­ите яс­но­виж­да­ния и ме­ди­ум­ни учас­тия – яв­ле­ни­я, не мно­го лес­но при­ети от нейни­те близ­ки. Сре­щу нейно­то по­ве­де­ни­е, как­то и сре­щу ме­ди­ум­ни­те й изя­ви, в по-къс­ни­те й го­ди­ни са от­п­ра­ве­ни мно­го уп­ре­ци. Как ли не е на­ри­ча­на Бла­ват­с­ка от оне­зи, ко­ито не са я одоб­ря­ва­ли… А и нейни­те при­яте­ли съ­що ос­та­вят сви­де­тел­с­т­ва за сво­ево­ли­ята й. Но и те мно­го труд­но са раз­би­ра­ли под­ти­ци­те й, как­то и то­ва, че тя не пра­ви сво­бод­ни раз­ка­зи, а го­во­ри за ми­на­ли и пред­с­то­ящи съ­би­ти­я.
Са­ма­та Бла­ват­с­ка приз­на­ва, че е с ня­как­ва стран­ност, че при­те­жа­ва неп­рес­мет­на­та чо­веш­ка пси­хо­ло­ги­я, че вяр­ва в чу­де­са­та. В сво­ите ме­ди­ум­ни кон­так­ти си слу­жи с та­ки­ва ин­фор­ма­ци­и, с ко­ито съ­буж­да по­доз­ре­ни­я, и е пос­та­ве­на под наб­лю­де­ние – не пси­хо­ло­ги­чес­ко, раз­би­ра се. В края на жи­во­та си оба­че Еле­на Бла­ват­с­ка приз­на­ва, че иг­ра­та с ме­ди­ум­ни­те виж­да­ния е би­ла не­нуж­на. Не е оце­ня­ва­ла, че чу­до­то е най-трош­ли­ви­ят стълб в хра­ма на вя­ра­та. То е трош­лив стълб по­ра­ди две съ­об­ра­же­ни­я: не зна­ете раз­ме­ра на да­де­на­та ви си­ла, за да пра­ви­те чу­де­са и не зна­ете ис­ка­не­то на от­с­рещ­ния ко­га ще спре.
Но Бла­ват­с­ка но­си ед­на ус­во­ена тайна. И Все­мир­ни­те учи­те­ли ре­ша­ват, че тя е най-под­хо­дя­щи­ят чо­век в све­та, на ко­го­то да по­ве­рят кни­га­та на но­во­то. И за­поч­ва нейно­то скит­ни­чес­т­во в Гер­ма­ни­я, Фран­ци­я, Еги­пет, Ин­ди­я, Ита­ли­я, Аме­ри­ка – къ­де ли не!”