Чудото с българина

Късно открих Йото Пацов.

Късно, но завинаги, защото „Петелът кълве звездите“, „Лъжикерван“, „Единаци“, „Мравучки“, въобще всички достолепни книги, които е написал този достолепен човек, вече стоят на предно място в библиотеката ми – там, където са книгите за препрочитане.
Там, на най-предното място, ще е „Чудото с българина“. Защото тази книга е една Библия.
Библия на религия, ако не създадена, то възродена от Йото Пацов, а именно – Човещината. Според нейния създател тя ни води по единствения верен път в сумрака между вчера и днес, между земята и небето, между хората, тревите и животните, между живите и мъртвите.
За да ни доведе където трябва – до позабравения добър човек в самите нас.
Може би късно, но – завинаги!

Гриша Трифонов

Чакал съм я 40 години – от толкова познавам Йото, макар през половината от тях да съм чел само публицистичните му изяви. С „Петелът кълве звездите“ ме удиви, с „Лъжикерван“ ме смути, но и ми вдъхна убеденост, че за „онова време“ може да се разкаже така, че да може и да се прочете, с „Единаци“ ме приобщи към „глутницата“ на неговите ъгленски герои, а създаването на „Чудото с българина“ осмисли и част от моя живот, за което съм му благодарен…
Богатство на езика, което го нарежда до най-българските писатели, дълбоки познания за историята на българите, ерудиция и интелект, които му позволяват да осмисли видяното, чутото, прочетеното така, че да поднесе на читателите внушения, идващи от миналото и основополагащи за бъдещето на народа ни.
И доста други неща, които всеки, прочел новелите, ще открие сам за себе си…

Дилян Тодоров