Описание
Първият том на книгата „Духовните дарове на България” анализира културно-историческата роля и духовния принос на религиите по българските земи – от тракийския орфизъм и българския тангризъм, през славянската митология и Покръстването, до богомилството и исихазма. Изненадващ и любопитен е погледът на автора върху причините за националните ни робства, както и тезата, че България е една школа за духовно възмъжаване.
“Земите, които сега обитаваме, са имали поселници преди хиляди години, а тези поселници от своя страна са имали божества. Но ние малко се спираме върху личния си олтар, който сме наследили от семейния дом, от социалната стъгда и от онова, което историята ни е поднесла като духовност. Малцина знаят тук що е имало – като наша отвоювана съдба, като наш храм, като наше вътрешно моление. Това, което се нарича родина, не е всичко, каквото човек може да загуби. Трагедията на човека е, когато няма Бог, храм и олтар. А религията единствена дава идея за божество като път за съвършенство, храм като молитвеност и олтар като принасяне на жертва, дава и обред като изграждане на човека!
Затова говоря за религиите в българските земи, защото не само в един отделен исторически епизод имаме тези земи – ние ги носим като духовна цялост; имаме в тях етническа принадлежност, усвоила исторически събития, които не могат да бъдат затрити! И ние сме длъжни да видим честта на тези земи в далнините, в настоящето и в бъдещето! Защото никое достойнство не може да бъде отхвърлено. А тук е имало религии, които и сега биха ни правили чест.
Човек не може да остане равнодушен към една будност, която тази свещена земя има, благодарение на душевността й, градена от религия, култура, държавност. Нейната плът е напоена – всяка нейна клетка е осветена с магнетичната сила на духовността! И всяко речено слово, всяка родена мисъл, всяка осъществена воля влизат в историята като плът, защото напояват природата със своята еманация, изграждат материални паметници и създават образци, на които правим поклонения. И не бива да имаме чувство на страх да се търсим в хилядолетията. Дори когато някой не може да повярва в прераждането, той може да не къса нишката на приемственост с един обикновен биологичен закон, наречен „закон за наследствеността“. Значи хилядолетията не се късат – нито в тяхната антропологична, нито в тяхната мистична даденост. Ето защо винаги можем да се потърсим!Единственият народ, който не е загубил паролата си – „България“, е нашият!”
От автора
Отзиви
Все още няма отзиви.