Вярвам, че гледната точка, от която погледнахме феномена „власт“ е по-различна. Първо: властта като генезис; след това: паметта и символите на властта; и накрая: разгръщането на властта чрез институциите. Проблемът власт дълбоко не е тривиален, всъщност властта в същината си е приложната воля на творящия (Твореца) над сътвореното, на мъдреца над търсещия знание, на живота или на духа над материята, на себевластието над безвластието, които създават респект и лоялност. Струва ми се, че един такъв поглед върху ужасяващото понятие „власт“ може да придобие други характеристики, ако преносителят на тази божествена, по същност, воля трансформира мирогледа си. Това твърдение може да звучи наивно, но е вдъхновяващо! Затова нарекохме темата „Приказка за властта“.
Related posts
